Home

Епохата на катаклизма, причинен от дракона Детуинг, приключи – може би завинаги, ако Близард не решат да го възкресят в някой момент в далечното бъдеще.

Какво обаче се случва в света на Warcraft след като черният дракон бе победен?

Започва една нова история в Азерот, която можем да наречем Епохата на смъртните... Или така е назована във финалния клип на Cataclysm, след приключването на raid-а Dragon Soul:

Dragon Soul - End Cinematic / Cataclysm Epilogue

Приключи завинаги Епохата на драконите! По време на raid-a Dragon Soul черният драконов аспект Детуинг бе победен по уникален начин – четирите драконови аспекти – пазителката на живота – Алекстраза, пазителката на Изумрудения сън – Изера, повелителят на времето – Ноздорму, повелителят на магиите – Калекгос – всички те отдадоха всичката си сила, цялата си енергия, за да заредят митичния артефакт Драконова душа ... с една единствена цел – той да бъде използван като оръжие срещу Детуинг...

Но с това победата струваше твърде скъпо на драконите – аспекти. Те изгубиха силите си. Изгубиха и безсмъртието си... Азерот вече няма Пазители – Алекстраза каза, че смъртните раси са вече достатъчно, за да опазват Азерот от всяка друга опасност...

И вероятно наистина е по-добре да няма Пазители... Без тях дори и Старите богове губят голяма част от силите си – те използваха всички усилия, за да покварят великите Пазители – драконовите аспекти... Първоначално Старите богове поквариха Нелтарион, пазителя на Земята, и го превърнаха в Детуинг... Според техните планове и Ноздорму е покварен в бъдещето, като бива превърнат в Мурозонд, лидер на Инфинит драконите... Старите богове поквариха и света на Изера – Изумрудения сън, и го превърнаха в Изумруден кошмар...

Но след като няма Драконови аспекти, вече Старите Богове не могат да ги използват за своите си цели... Доста по-безопасно е.    

Но с Епохата на смъртните започва и Четвъртата война!!!

Азерот е спасен, но сега след като няма нито Детуинг, нито Лич Кинг, Ордата вече може да се отдаде на любимото си занимание – да напада Алианса... Ние вече знаем какво ще се случи в бъдещето – човешкото кралство Терамор ще бъде унищожено... Така за хората в Азерот остава като последен бастион единствено Стормуинд ... и двамата останали живи човешки крале – Вариан Рин и Ген Греймейн – ще властват от там... Бъдещето за Алианса се очертава да е мрачно... и нещата ще станат много по-зле, но това няма да е за дълго... С унищожаването на Терамор Джейна вече няма да има глас – вече ще е станало ясно, че всичките й усилия да има мир между Ордата и Алианса са били напразни. Тя няма да е фактор... С премахването на Терамор вече няма никакви пречки за краля на хората Вариан Рин да предприеме контраофанзива срещу Ордата в предстоящия експанжън : Mists of Pandaria ...
Засега Ордата владеят във войната... но това няма да продължи дълго и в един момент ще бъдат наказани, както винаги е ставало в историята на Warcraft...

Как обаче това ще стане – не е ясно... какво ще стане с Гарош Хелскрийм, настоящия боен вожд? Нищо не знаем...

Но последният клип от рейда Dragon Soul показва какво ще стане със стария боен вожд – Трал. Той, който вече си има приятелка – орката Агра – ще стане баща!!!

През изминалия месец Blizzard обяви новия си експанжън за World of Warcraft, който ще се казва Mists of Pandaria. Мнозина от хардкор-феновете на тази игра бяхме направо гневни за появата на такова глупаво име, nо изглежда, че Mists of Pandaria може би въобще няма да е толкова лош експанжън. Вярно – за разлика от Burning Crusade, Wrath of the Lich King, Cataclysm – в Mists of Pandaria няма да има главен антагонист като Каел Тас, Артас или Детуинг... Но това въобще не означава, че няма да има вълнуваща история. Mists of Pandaria ще върне играчите в една атмосфера, за която мнозина са си мечтаели – истинска война между Алианса и Ордата! Истинска битка между хора и орки – точно това мнозина от нас бяха чакали.

Почти веднага след обявяването на Mists of Pandaria излезе информация, която разгневи играчите на Алианса – напълно очаквано. Трудно е да не подкрепим играчите на Алианса за гнева им. Алиансът, според историята на World of Warcraft, е загубил наистина много. Първоначално Алиансът на Лордерон е включвал седем човешки кралства – Лордерон, Стромгард, Кул Тирас, Стормуинд, Даларан, Алтерак и Гилнеас... По-късно почти всяко едно от тези кралства е разрушено или западнало. Дори Стормуин е бил разрушаван веднъж и построяван наново, за да можем да играем в него. Но останалите кралства са безнадежден случай... Алтерак предава Алианса още по време на Втората война срещу орките и след това никога не се възстановява – накрая кралството бива унищожено от огрета... Стромгард е западнало кралство, както го виждаме в World of Warcraft,  разкъсвано между битка на немъртвите от Ордата и останалите хора, които подкрепят Алианса – а принц Гален Тролбейн е убит, превърнът в немъртъв от валкирите на Силванас. За Лордерон вече знаем – то е разрушено по време на събитията в Warcraft 3, след като принц Артас взима меча Фростморн, убива с него баща си и се превръща в Крал Лич. Кралство Даларан е разрушено  също по времето на Warcraft 3, а когато по-късно е възстановено, то не се присъединява към Алианса, а се превръща в неутрален хъб на Алианса и Ордата (градът, в който киснем в Wrath of the Lich King). Гилнеас си има проблеми с уоргените, а в Катаклизъм става ясно, че кралството е било разкъсвано от гражданска война, преди да бъде унищожено окончателно от немъртвите на Силванас (днес то съществува единствено като бетълграунд – бойно поле)... За Кул Тирас нямаме информация, защото още не се е появило в играта, но се предполага, че кралството също е западнало, тъй като Джейна взима половината флота, за да пренесе хора към Калимдор след предателството на Артас, а баща й Делин взима останалата половина да бие ордата... Кул Тирас е останало без армия и вероятно е споделило съдбата на другите кралства...

И така, какво остава в настоящия World of Warcraft за феновете на човешката раса към Алианса? Един – единствен Стормуинд, който, макар че е унищожен един път, е построен наново, а съвсем наскоро крал Вариан Рин се завръща на трона след дълга и успешна битка срещу драконицата Ониксия! Освен Стормуинд имаме само Терамор – кралство, основано от Джейна Праудмуър – дъщерята на владетеля на Кул Тирас – Делин Праудмуър, любовница на принц Артас, преди да предаде Лордерон и да убие баща си... Днешният Алианс има само две кралства на хората – Терамор и Стормуинд... бледо копие на Алианса от времето, когато сме играли Warcraft : Orcs and Humans и Warcraft 2.
Но на всичкото отгоре догодина, когато ще играем World of Warcraft : Mists of Pandaria, става ясно, че и кралство Терамор ще бъде унищожено... Играчите на Алианса са гневни – и с право! Кога най-сетне Алиансът ще получи някаква земя, кога ще бъде възстановено човешко кралство, или кога ще бъде построено ново такова? Изглежда, че няма да е скоро!!!

Но ако оставим гневът да утихне и разгледаме логично развитието на историята на World of Warcraft, всъщност ще разберем, че унищожаването на Терамор е логичната следваща стъпка за развитието на играта – и то е наложително, за да имаме интригуваща завръзка! За това пише и авторът Anne Stickney от сайта си

Няма да преразказвам статията, но аз също ще разкажа, защо, макар че обичам да играя Алианс, донякъде се радвам, че кралство Терамор ще бъде разрушено.
Владетелката на кралство Терамор е Джейна Праудмуър, дъщеря на владетеля на островното кралство Кул Тирас – Делин Праудмуър. Делин Праудмуър е бил близък приятел на крал Теренас, владетелят на Лордерон, и Джейна става приятелка, а по-късно гадже на принц Артас. Двамата обаче никога не успяват да се оженят – принц Артас настоява, че няма време за семейство, защото трябва да се отдаде на обучението си като паладин, докато Джейна също има да се учи – по това време тя е талантлива начинаеща магьосница, която се обучава сред останалите магьосници в Даларан. От тук нататък пътищата на Артас и Джейна се разделят, преди да се пресекат отново – Джейна и Артас получават отново шанс да работят заедно – срещу чумата, поразила Лордерон, която превръща мирните жители на кралството в Немъртви. После историята е ясна – принц Артас решава да избие като предпазна мярка жителите на град Стратхолм, за да не се превърнат в немъртви – докато Джейна се съпротивлява на решението му. Артас е разгневен, решава, че Джейна го е предала – и заминава към Нортренд да бие създателят на чумата – дредлордът Малганис. Оттам нататък знаем какво става – Артас намира меча Фростморн, който му дава голяма мощ да победи Малганис – но в същото време покварява и душата му. Принцът се връща в Лордерон, убива баща си и унищожава кралството. Джейна е съсипана... Романтична история, нали?

Но от тук нататък с последващото развитие на историята Джейна започва да трупа негативи. И нека ви призная една тайна – аз мразя Джейна. Ненавиждам я. Нещо повече – една голяма част от играчите на Алианса, които са запознати с историята, също я мразят. Ето какви са причините за тази непоносимост:

-Лейди Джейна успешно извежда оцелелите от кралство Лордерон, извозва ги с кораби до Калимдор и основава кралство Терамор... Но по-късно по инициатива на магьосника Медив тя се запознава с орка Трал, водач на Ордата, и двамата стават добри приятели. Ето какъв е първият негатив – между Трал и Джейна прехвърчат искри на приятелски чувства. Но това навежда на мисълта, че в определени ситуации Джейна помага не на Алианса, а на Ордата.

-Адмирал Делин Праудмуър решава да нападне Трал и новооснованото кралство на орките – Дуротар... Джейна счита, че подобно развитие ще унищожи дотогава съществуващият крехък мир между Алианса и Ордата и прави една много въпросителна стъпка – помага на орките и предава баща си!!! Той по-късно е убит от полуорка Рексар.

-По-късно – един от немъртвите – алхимикът Путрес – слугува на дредлорда Вариматрас. По време на войната срещу вече злия Артас – крал Лич, докато Алиансът и Ордата воюват съвместно срещу Артас, алхимикът Путрес извършва предателство, напада едновременно Алиансът и Ордата и превзема Ъндърсити (това, което е останало от столицата на Лордерон). Силванас едва се спасява... Крал Вариан Рин от Алианса решава да завладее Ъндърсити и да възстанови Лордерон, докато бойният вожд Трал повежда орките, за да върне Ъндърсити на ордата... Путрес е победен, но крал Рин решава да поведе войските си срещу Трал! Ето я първата реална възможност Алиансът да си върне Ъндърсити и кралство Лордерон... Щеше да стане... но ако Джейна не се бе намесила. Тя решава да се намеси в сублимния момент и телепортира крал Рин обратно към Стормуинд. До сблъсък между Алианс и Орда не се стига – и макар че това спасява общите усилия на двете фракции да воюват заедно срещу крал Лич, Алиансът отново не си възвръща Лордерон. Трети голям минус за Джейна!!!

-Идваме в момента, когато Джейна се намира в Hall of Reflections – едно от крилата на Icecrown Citadel. Тогава тя разбира, че единственото нещо, което може да се направи за спирането на Артас е той да бъде убит – но Джейна отново е подвластна на емоциите си и продължава да вярва, че спасение за Артас може би все още има... Така в един критичен момент тя отново не се решава да предприема решителни стъпки – и замалко да бъде убита от бившия си любовник... Четвърти голям минус.

И сега да стигнем до самия извод – какво бихме могли да заключим от описаното в горните пасажи? Лейди Джейна е подвластна на своите емоции, мекушава е, не се решава да предприеме решителни стъпки. Тя е идеалист – сприятелява се с орка Трал (който между другото е отгледан като роб от хора и може би затова изобщо успява да се сприятели с него) и вярва, че някога на планетата Азерот (на която играем) може и да съществува мир... Лейди Джейна като идеалист не може да приеме, че светът, в който живее, не е мирен – и че той се казва все пак World of Warcraft, а не World of Peacecraft…

Стигаме до новия експанжън World of Warcraft : Mists of Pandaria… Много неща са се случили до появяването на този експанжън. Миролюбивият орк Трал вече не е боен вожд на Ордата – на негово място владее боен вожд Гарош Хелскрийм, който е жаден за битки и слава... Независимо от това Джейна като че ли продължава да е идеалист, продължава да вярва, че световният мир е все още постижим. Това се потвърждава в кратката история за крал Рин, която бе публикувана преди около месец на сайта на Blizzard – Джейна има конфронтация с благородниците на Стормуинд по въпроса за орките и тя продължава да ги защитава

Но малко преди събитията в Pandaria ще се случи нещо, което ще съсипе мирогледа на Джейна докрай – нейното кралство, нейният град-държава, над който тя владее – Терамор – той ще бъде унищожен от орките! Представяте ли си колко съсипващо за психиката на един такъв човек би било едно подобно събитие – жената е предала баща си заради приятеля си орк, предала е неколкократно Алианса като цяло, вярвала е в едни определени мирогледи...

Трудно е да се предвиди по какъв начин това ще повлияе върху Джейна. Ще бъде ли пречупена? Ще бъде ли озлобена и ще се превърне ли в мрачно копие на Силванас? Нищо не знаем по въпроса. Това, което знаем, е че през лятото на следващата 2012 година писателката Кристи Голдън ще публикува книга за Джейна, благодарение на която ще научим за това какво се случва в съзнанието на тази толкова мразена личност и толкова слаб лидер за Алианса.

И в края на краищата, когато хората и орките стъпят на мирния континент Pandaria, за да завладеят земите му – ние може би ще видим една изцяло нова Джейна... Несъмнено ще видим и крал Рин и бойният вожд Гарош... От тук насетне спекулациите са много относно това какво може да се случи. Ще успеят ли пандарените да върнат мира в Азерот? Или пък ще се върне Трал отново в ордата като боен вожд – като преди това конфронтира Гарош? Ще умре ли Гарош? На всички тези интригуващи въпроси предстои да научим отговора през следващите месеци и години.

Пачът с пореден номер 4.3.0, който ще бъде публикуван в края на настоящата 2011 година, е кулминацията на експанжъна World of Warcraft: Cataclysm. По време на това събитие ние, играчите, ще сме свидетели на смъртта на аспекта на смъртта – черния дракон Детуинг. С тази статия аз ще ви разкрия историята, която ви очаква към края на годината на официалните сървъри. Както и поглед към бъдещите босове, които ще срещнете. За съжаление не мога да ви разкажа нищо за тактиките, защото те все още не са известни.
Но първо, малко предистория. Тези, които са наясно с нея, могат да прескочат тази глава и да минат направо към следващите глави крайните instance-и на играта. Тези, които са чели Денят на дракона, могат да прескочат и следващата глава.

Възраждането на Детуинг

Преди десетки хиляди години Азерот не е бил, това което е днес. Над опустошаваните земи са властвали Старите богове, които всявали ужас навсякъде. Историята се променила чак след пристигането на Пантеона от Титани, които повели дълга и изтощителна война срещу Старите богове. След много загуби Старите богове били победени, но за съжаление Титаните установили страшна истина – те нямало как да бъдат убити, защото тяхната жизнена енергия е била свързана с Азерот. Убиването на Старите богове би означавало разрушаването на Азерот.
Затова Титаните просто затворили Старите богове и назначили пазители, защото знаели, че Старите богове няма да скучаят през цялото време и ще се опитат да се върнат на Азерот. Някои от тези пазители ние вече познаваме – драконите-аспекти. Това са: Ноздорму, пазител на времето, Малигос, пазител на магическите сили, Алекстраза, пазителката на живота, Изера – пазителка на мистериозния реалм на Изумрудените сънища и Нелтарион – пазител на Земята.

Старите богове наистина не скучаели и намерили начин да покварят един от драконовите аспекти. Нелтарион, пазителят на Земята, бил много мъдър дракон и всички на целия Азерот го обичали. Случило се така, че докато дълбаел надълбоко под повърхността на света, той наближил реалма на затворите, където са Старите богове. Те започнали да му шепнат в съзнанието най-различни неща: като това, че другите дракони заговорничат срещу него, че няма никакви приятели на света. Като резултат Нелтарион полудял и трябвало да измисли начин, по който да се отърве от останалите дракони. Накрая той създал артефакта Драконова душа – и успял да убеди всеки един от останалите дракони – Малигос, Алекстраза, Изера, Ноздорму да даде от жизнените си сили в Драконова душа – под предлог да използват Драконовата душа като оръжие срещу нахлуващите демони на Азерот, които са повикани от тогавашната цивилизация на Империята на нощните елфи...
Именно тогава Нелтарион извършва своята измяна и използва магическото си оръжие Драконова душа не просто срещу демоните, а срещу всички същества на Азерот и срещу останалите дракони. Именно тогава Нелтарион загубва това благородно име и се превръща в аспекта на смърттта – Детуинг....

Последващата история е ясна – демоните са победени със съвместната усилия на останалите дракони (без Детуинг), нощните елфи и техните помощници – ъртените и таурените... Кладенецът на Вечността, извор на магическа енергия за тогавашните елфи, експлодира към края на тази война и демоните, които са се опитвали да ползват този кладенец като портал към Азерот, никога не успяват да достигнат до него... Така първоначалният континент, съществувал на Азерот, се разпаднал на три големи части – Нортренд (на север), Източните кралства и Калимдор... А между Източните кралства и Калимдор било Великото море, с огромен водовъртеж в центъра – Маелстрьом – където някога се намирал Кладенеца на вечността.
А що се касае до Драконова душа, останалите аспекти направили такова заклинание, което предпазвало Детуинг (бившия Нелтарион) да се доближи до артефакта... Историята през следващите столетия продължила относително кротко, без много намеси от Старите богове и тяхната марионетка – Детуинг... 

Денят на дракона – книгата на Ричард Кнаак, публикувана през 2001 година

Едва близо 10 000 години по-късно Детуинг отново започнал да прави своите поразии. Тогава вече съществували седемте кралства на хората, обединени под името Алианс на Лордерон... Обединените кралства вече успели да победят нахлулата Орда от орки, но част от орките не били избити... Някои от тях били оковани в концентрационни лагери, докато други – като тези от клана Драгънмоу продължавали да плашат Алианса... По някакъв начин орките от клана Драгънмоу пленили кралицата на червените дракони – пазителката на живота, Алекстраза. По какъв начин станало това? Оказало се, че орките просто попаднали на отдавна изгубения артефакт Драконова душа (която историята години по-късно нарекла с още едно име - Демонична душа). И така, орките оковали Алекстраза, и я държали в бившата крепост на джуджетата – Грим Батол. 

В същото време Детуинг се опитал да манипулира така наредилите се събития за свои собствени цели – унищожаването на света. Първо, той успял да се преобрази под формата на човек – Давал Престор. Давал Престор бил представен като благородник, от кралско потекло, и потенциален претендент за престола на Алтерак (едно от седемте кралства, което малко преди Втората война се отцепва от Алианса заради предателството на тогавашния крал – крал Перинолд)... Лорд Престор (всъщност Детуинг) омайва главите на тогавашните лидери на Алианса и ги принуждава да му поднесат Алтерак на тепсия...

Едно от човешките кралства – Даларан, кралството на магьосниците, обаче не се поддава на манипулациите на Престор... Магьосникът и един от лидерите на Даларан – Крас, който всъщност е червен дракон под прикритие и съпруг на окованата Алекстраза, разбира, че Давал Престор не е никой друг освен Детуинг. Крас изпраща към Грим Батол магьосника Ронин, който със своята позната и пазителка – елфата Вереена – успяват не просто да разбият пъклените планове на Детуинг и да освободят Алекстраза... Ронин успява да унищожи артефакта Драконова душа!!! С това силите на останалите драконови аспекти – Изера, Ноздорму, Малигос и Алекстраза се завръщат и те повеждат битка срещу Детуинг, който избягва ранен към неизвестно място...
Оттам нататък вече знаете – това неизвестно място се оказва Дийпхолм, където Детуинг се лекува дълги, дълги години... преди да събере сили, много сили на Старите богове, и да се върне в Азерот с взрив, причинявайки Катаклизъм... който виждаме в World of Warcraft : Cataclysm...

Пещерите на времето

(основно място, където ще се развива действието в пач 4.3 на Cataclysm)

Пещерите на времето – т.нар. Caverns of Time бяха представени като дънджъни в World of Warcraft: Burning Crusade. Те разкриват още една част от плана на Старите богове, които са създали Драконите на Безкрайността и се опитват да прецакат един от най-чувствителните елементи на съвременната история от Warcraft Вселената – посоката и същността на времето. Тези дракони правят саботажи в няколко ключови момента на историята. По време на Burning Crusade ние вече предотвратихме опита да се провали бягството на Трал в Escape from Durnholde Keep… Предотвратихме и опита на тези дракони да предотвратят отварянето на Dark Portal в дънджъна Black Morass. В Wrath of the Lich King ние пък се опитахме да предпазим историята на принц Артас от разрушаване – в дънджъна The Culling of Stratholme…

В пач 4.3 Caverns of Time са в центъра на вниманието!!! Първите два от дънджъните , които предшестват големия рейд (raid) – Dragon Soul са именно от Caverns of Time… Ако правим аналогия с Wrath of the Lich King – предварителните дънджъни, преди събитията в Icecrown Citadel са – Forge of Souls, Pit of Saron, Halls of Reflection, и едва след тяхното завършване се препоръчваше на хората да ходят в Icecrown Citadel…
В Cataclysm нещата са подобни... Ние ще имаме три малки дънджъна, аналози на FOS, POS и HOR…
Това са: End Time, Well of Eternity и Hour of Twilight. Те са дънджъни за 5 души... След тяхното приключване играчите ще ходят в Dragon Soul – raid който ще съществува в две форми – от 10 души, или от 25 души...

Да разгледаме дънджъните по отделно:

End Time (Caverns of Time)

Dungeon от 5 души

Големите драконови аспекти – Алекстраза, Ноздорму, Изера и Калекгос (наследникът на Малигос) осъзнават, че победата над блудния брат Детуинг ще бъде много трудно... За да могат да победят Детуинг, те ще имат нужда отново от творението Драконова душа, което притежава огромна мощ. Проблемът е следният: Драконовата душа (Демоничната душа) е унищожена преди години, още когато през 2001 бе публикуван „Денят на дракона” на Ричард Кнаак!!! Така играчите ще трябва да помогнат на драконите, като върнат при тях обратно Драконовата душа – но това ще стане от алтернативен момент в миналото...
За съжаление обаче се оказва, че някакво събитие в бъдещето пречи на играчите да се върнат в миналото поради едно събитие, което се случва в бъдещето. Така по време на този първи дънджън ние ще отидем не в миналото, а в едно възможно бъдеще. End Time ще разкрие пред нас, играчите, това, което би станало със света, ако Детуинг не бъде спрян... End Time представлява момент от едно далечно алтернативно бъдеще, в което Азерот е разрушен от Детуинг.

Светът на End Time ще е страшен. В него няма да е останало нищо живо... Няма да има растителност. Няма да има живот. Всички дракони-пазители, и дори Детуинг, ще са измрели, победени от собствената си мощ. В този страшен свят ще просъществуват само немъртвите от Scourge и Драконите на Здрача... Както и драконите на Безкрайността...
По време на този дънджън ние ще се сблъскаме с три боса. Два от тях ще бъдат избрани на случаен принцип от списък, който включва призраци на отдавна загинали лидери на Алианса или Ордата. Ние ще се сблъскваме с : призрака на Бейн Блъдхуф (настоящия лидер на таурените), призрака на Джейна Праудмуър (владетелката на човешкото кралство Терамор), призрака на Силванас Уиндрънър (владетелката на немъртвите от Ордата) и призрака на Тиранде Уиспъруинд (владетелката на нощните елфи). Тези призраци от бъдещето са останките от изтормозените лидери, които дори и в смъртта си се измъчват от вината, че не са успели да спрат Детуинг...
И така... ние ще бием два от призраците на тези лидери, избрани на случаен принцип...
Третият бос ще представлява драконът на Безкрайността Мурозонд, който пречи на това на героите да се върнат в миналото...
В общи линии End Time представлява възможното бъдеще, което очертава Азерот, ако Детуинг не бъде победен... End Time представлява бъдещето, което играчите в World of Warcraft: Cataclysm ще се опитат да го предотвратят!!!

Well of Eternity (Caverns of Time)

След кратката разходка в бъдещето, време е на играчите да се върнат доста назад в миналото – преди 10 000 години, в пика на империята на нощните елфи и в разгара на войната срещу демоните от Пламтящия легион!!! По-точно – ние ще бъдем върнати в момента преди разрушаването на първоначалния континент и преди избухването на Кладенеца на вечността. Именно там ще вземем Драконова душа (Демонична душа)...Но не и преди да се сблъскаме с няколко силни боса – последните от които ще са Манорот и капитан Варотен. Ще видим още и кралица Ажара, легендарната владетелка на тогавашната империя на нощните елфи... както и вероятно града-столица – Зин Ажари...
Ние като играчи също така ще помагаме на елфите Тиранде и Малфюриън, които са още млади, но вече се очертават като знаменити лидери на съпротивата срещу дуемоните на Пламтящия легион.

Hour of Twilight

След като пътешествията през бъдещето и миналото са приключили и Драконова душа е върната в съвременен свят, тя попада в ръцете на Трал, бившия боен вожд на Ордата... Последният дънджън от 5 души включва съпровождането на Трал и Драконовата душа до храма Уайрмрест, където ще започне последната битка срещу Детуинг... За съжаление обаче се случва нещо доста неприятно – Уайрмрест е под обсада от силите на Култа на Здрача... Айде сега да познаете от един път на кой се пада честта да побеждава тези сили, че да може Трал да стигне с Драконова душа безопасно до Уайрмрест... Жокер: на 1 добър танк, на 1 добър изцелител и на още трима хора с добри магии да удрят лошите ...
Оказва се, че вражеските войски на Култа на Здрача се командват от един човек, за който никой не е предполагал... Това е Архиепископ Бенедикт, върховен глава на Църквата на Светлината в Стормуинд!! Именно той е човекът, който се появява в книгата на Christie Golden - Thrall: Twilight of the Aspects като мистериозния Баща на Здрача!!! Този предател, този бивш лидер на църквата в Стормуинд, сега желае само унищожението на Азерот и представлява финалния бос в Hour of Twilight…

Dragon Soul (10 / 25 man RAID)

Ето това ще бъде грандиозният финал на World of Warcraft: Cataclysm, който ще завърши с победа над Детуинг и спасяването на Азерот от него... Победата над Детуинг ще бъде може би най-епичната битка, пред която играчите ще се изправят изобщо!!!

В началото на рейда ние ще видим, че храма Уайрмрест е напълно обсаден от силите на Детуинг. Първият бос, с който ще се сблъскаме, е Морчок – който е земен елементал. След него играчите ще трябва да вземат един артефакт, който се нарича Ирис на Фокусирането. Така драконовите аспекти- Калекгос, Изера, Ноздорму и Алекстраза ще могат да фокусират всичките си сили в Драконова душа...

Следващият бос ще бъде Хагара, една немъртва, бивша поклонничка на Силванас, но вече служеща само на Детуинг.  По-нататък ще се сблъскаме с Ултраксион – огромен дракон на здрача.

Едва след това събраната сила от останалите аспекти в Драконова душа ще бъде насочена към Детуинг. Този, който ще свърши трудната задача, ще е бившият боен вожд на ордата – оркът Трал... Трал с помощта на Драконова душа ще успее да нарани Детуинг, който ще се уплаши и ще полети към морето, към Маелстрьом, за да се скрие отново в леговището си Дийпхолм...

Но историята от „Денят на дракона” няма да се повтори и Детуинг няма да бъде оставен да избяга. Играчите от рейда ще бъдат прехвърлени на въздушен кораб, където ще отлетят към Детуинг...

Следва много трудна част. Играчите ще се срещнат с Детуинг в рамките на няколко фази... Те ще трябва да скачат върху неговия гръб и да разрушават бронята му, като така помагат на Трал да го обстрелва с Драконова душа. Това няма да е лесно – драконът ще се мята, а от неговата кръв ще излизат някакви чудовища, които постоянно ще атакуват играчите... След това Трал ще го удари критично по начин, по който Детуинг ще пада към Маелстрьом с катастрофална скорост...

Но това няма да го убие... Следващата част от рейда ще включва играчи, които ще са разположени на островчетата около Маелстрьом и те ще атакуват неговите лапи, опашка и други придатъци... По-късно играчите ще трябва да помагат на драконовите аспекти  по избор – някои ще трябва да изберат да помагат на Алекстраза, други на Ноздорму и т.н...

И, разбира се, Трал също ще е там и ще помага за последната битка...
Малко неща се оповестяват от Близард относно този последен етап на битката срещу Детуинг... Единственото, което компанията оповестява, е следното:

Рейдът ще бъде епичен! Битката ще бъде запомняща се, трудна и вълнуваща...

Но това, което се знае със сигурност е, че ако искаме да победим Детуинг – ще трябва да сме сериозни. Рейдът трябва да бъде много добре организиран, лидерът – да познава тактиките – а играчите – да слушат.

Нещо, с което много от нас не могат да се похвалят.

Една от най-силните критики, които бяха отправяне към новия експанжън на World of Warcraft – Cataclysm е, че Близард прояви фаворитизъм към Ордата във всяко едно отношение – и най-вече по отношение на сюжета на играта, докато в същото време историята на Алианса просто не бе развита силно. В рамките на последните две години бяха публикувани две книги, написали от Кристи Голдън. Първата е The Shattering и тя разкриваше събитията, довели до повторната поява на дракона-аспект Детуинг в играта. Тя разкри и историята, довела до появата на нов боен вожд на ордата – Гарош Хелскрийм, син на легендарния Гром Хелскийм, докато старият боен вожд Трал се втурна да спасява света. Да, книгата засягаше и част от историята на Алианса, в частност как трите клана на джуджетата се обединиха, но тази част от историята беше просто занемарена... Втората книга, която излезе, отново на Кристи Голдън, описваше историята на орка Трал – Thrall: Twilight of the Aspects. На всичкото отгоре като че ли цялата игра Cataclysm разкриваше пред нас колко велика е Ордата, колко слаб е Алиансът... Особено внимание беше обърнато на Немъртвите и на Силванас, които просто завоюваха целия южен Лордерон, изтласквайки ефективно Алианса от неговите земи... Съвсем естествено бе, че играчите от Алианса възнегодуваха силно и искаха този фаворитизъм от страна на Близард към Ордата да престане...

Точно в такава атмосфера се появи новият роман на Ричард Кнаак – Wolfheart. Книгата бе публикувана на 13 септември и аз подходих към нея изключително предубедено. С нея фаворитизмът на Близард към Ордата приключи. Нещо повече – тази книга определено няма да се хареса на привържениците на Ордата – тя разкрива един могъщ Алианс, който безпроблемно разкрива пъклените планове на Гарош Хелскрийм и успява да ги разбие на пух и прах. Точно от такава книга имах нужда – книга, разкриваща могъществото на един модерен Алианс – в една модерна история на World of Warcraft. Старите романи, които се фокусираха предимно върху историята от Warcraft: Orcs and Humans, Warcraft II: Tides of Darkness и Warcraft III просто вече бяха морално остарели за един динамичен свят, който характеризира постоянно развиваща се и обновяваща се игра. Цели десет години изминаха от появата на първите книги, които са преведени и на български – ще ги видите под заглавията Денят на дракона, Повелителят на Клановете и Последният пазител. Време беше да излезе на пазара нещо ново, но същевременно и класическо – в един модерен Азерот как добрите лидери от Алианса прецакват лошата Орда...

Огромната изненада за мен, прочитайки тази книга (Wolfheart), бе, че стилът на Ричард Кнаак се е подобрил драстично!!! Никога преди не съм си мислел, че Warcraft книга на Кнаак ще ми хареса повече от книга на Голдън... Хората винаги са харесвали повече Голдън, но след излизането на Cataclysm и Thrall: Twilight of the Aspects мнозина от нас не просто се разочароваха от Голдън, но бяха отписали играта изцяло. Считахме, че сюжетът вече е непоправимо съсипан. Ако Голдън не можеше да измисли нещо оригинално, какво можеше да кажем за Ричард Кнаак и неговия Wolfheart... Тези от нас, които следят официалните форуми на Близард, веднага забелязват как общността непрекъснато се подиграва със стила на писане на Кнаак, бедния му речник, как писателят непрекъснато върти два-три героя във всяка една книга – червенокосия магьосник Ронин, жена му Верееса и дракона Крас, дава на тези изтъркани герои божествени способности и айдееее, време е да спасяват света.

Нищо подобно обаче няма в Wolfheart. Ронин, Верееса и Крас напълно отсъстват от книгата и дори не са споменати... За сметка на това Кнаак е съумял да напише достатъчно добра история, за да разкрие взаимоотношенията между отделните представители на Алианса. Централно събитие в Wolfheart е събранието, което се организира в Дарнасус, целящо Уоргените да бъдат допуснати в Алианса. На това събрание се появяват почти всички известни лидери, които участват в по-нататъшните събития, описани в книгата. Бях доста изненадан от появата на лидера на дренеите – Велен – и как той се оказва религиозния настойник на човешкия принц Андуин Рин (за сведение на читателите – Дренеите винаги са били пренебрегвана раса в играта – и може би само на два  пъти дренеи са били главни герои в роман  – Велен в Rise of the Horde и Ириди в Night of the Dragon). Не е пренебрегнато напрежението между трите клана на джуджетата – разигран е конфликт между краля на гномите Гелбин Мекаторк, лидера на джуджетата от Тъмното Желязо – Дръкан. На събранието се откроява и... ИЗНЕНАДА – легендарния лидер на джуджетата от Еъри Пийк Курдран Уайлдхамър, който отскоро се завърна в Азерот – още един неочакван шамар от чичко Кнаак, който вкара в книгата Курдран, а не един друг негов лансиран герой още от епохата на Денят на Дракона – Фалстад от Еъри Пийк. На събранието обаче мистериозно отсъства Джейна Праудмуър – може би един от най-известните герои в целия Warcraft – тя е бившето гадже на падналия принц Артас, който впоследствие стана Лич Кинг... Джейна Праудмуър беше приятелка на Трал  и винаги е поддържала добри взаимоотношения с Ордата.

Миналата година, когато беше публикувана книгата The Shattering, Джейна пък успя да се сдобри с Бейн Блъдхууф, новия вожд на Таурените – и дори успя да им помогне! Но огромната изненада в Wolfeart на Кнаак, която може би много от читателите са я пренебрегнали, е че наместникът на Джейна от кралство Терамор, който присъства на събранието – Архимаг Тревош съобщава, че Джейна нямало как да дойде – тя е трябвало да остане в Терамор, за да организира войските в новата война срещу ордата... Какво по...???!?!!? Възможно ли е Джейна да се е променила и да е станала малко по-войнствено настроена към Ордата? Това е въпрос, който ще ме гложде известно време, макар че вероятно няма да чакам дълго – една от следващите книги от Warcraft света, която ще бъде написана, ще се фокусира върху Джейна... Надявам се Близард да са направили нещо по въпроса, за да не изглежда Джейна като разревана лигла... а книгата Wolfheart намеква точно това!
Главният персонаж, а може би с това трябваше да започна в Wolfheart, е кралят на Стормуинд – Вариан Рин... Това е страхотно попадение от страна на Ричард Кнаак!!! Една от огромните критики към Близард е, че след падането на Лордерон, което бе показано през 2002 година в играта Warcraft III: Reign of Chaos, някак си компанията не успя да разработи добра история за развитието на човешките кралства. Стормуинд и Терамор винаги бяха някак си в сянката на Лордерон. В Wolfheart Кнаак съумява да разработи солидна история за крал Вариан Рин, който в книгата е благословен от древния вълк-полубог Голдрин (Логош) – а не както беше погрешно споменато по-рано, обладан от него... Някои от читателите биха могли да възразят, че по този начин Кнаак се опитва да вкара нов божествен елемент във Вариан Рин и го превръща в новия Ронин... Аз не мисля, че това е така – Вариан е представен по-скоро като конфликтна личност, която не винаги може да взима правилните решения и доста често греши...

И разбира се, бях изумен от майсторството, по който крал Ген Греймейн от човешкото кралство Гилнеас беше вмъкнат в сюжета на книгата. Кралството в Катаклизъм е разрушено от Немъртвите на Силванас и това е променило краля до неузнаваемост – той е станал по-малко антисоциален, доста по-чувствителен към проблемите на другите и желаещ да помага на всеки с каквото може. Греймейн е променен и от нещо друго – той е прокълнат завинаги от проклятието на уоргените... Независимо от това Греймейн е представен не като звяр, а като човек – със своите човешки емоции и човешки мечти... Това затвърждава схващането, че уоргените не са в същината си една нова раса – те са просто хора, пострадали от едно проклятие -  но вътрешно винаги ще си бъдат хора. Това е много важно, за да може играта по някакъв начин да се развие и занапред. Силата на уоргените, която се демонстрира в Wolfheart, представлява нещо като антипод на силата на немъртвите в Ордата... През последните месеци в Cataclysm беше доказано, че немъртвите, макар и че са били хора, преди да бъдат повалени в битка и възкресени като немъртви, всъщност се отричат от човешката си същност. Сред куестовете в Hillsbrad ние научаваме, че немъртвите гледат на хората като на досада... Книгата Wolfheart обаче затвърждава схващането, че уоргените, за разлика от немъртвите, винаги се възприемат като човешки личности. Те продължават да са хора... и най-важното – приети са сред редиците на Алианса. Разбира се, приемането им не стана лесно – Гилнейците са били част от Алианса някога, преди да го напуснат в името на собствения си изолационизъм. В книгата Ген Греймейн и Вариан Рин открито се конфронтират – Вариан не иска да приеме Греймейн в Алианса, но накрая двамата стигат до разбирателство – първо, след общ лов, в който и двамата крале участват, и второ, след ритуал, на който Вариан е подложен – и на който се вижда, че той е избраният войн-шампион от вълка-полубог Голдрин – който в същото време е повелител и на уоргените...

Единственото огромна разочарование за мен относно Wolfheart бе, че независимо, че книгата бе фокусирана върху двамата крале – Ген Греймейн и Вариан Рин... никакво внимание не е обърнато както на съдбата на Стормуинд като кралство, така и на Гилнеас като кралство. Действието не се развива нито в Стормуинд, нито в Гилнеас – като цяло, не се развива в Източните кралства. То се развива в Калимдор, на елфска земя... В тази книга има твърде много елфи и това е дразнещо... Достатъчно сме чели за Малфюриън и Тиранде в Stormrage и War of the Ancients.  Но пък Кнаак успява да компенсира донякъде и този недостатък, макар и не много – той успява да даде представа за живота на елфите след увреждането на световното дърво Нордрасил, успява да разкаже за това как елфите се справят с това, че вече не са безсмъртни... Катаклизмът е принудил елфите да приемат в редиците си и доскоро смъртните си врагове – магьосниците-елфи, т.нар. Висшеродни. Това е довело до конфликт в Дарнасус, който е доста интересно описан в Wolfheart… Тези елфи-магьосници започват да изчезват и по-късно биват откривани мъртви... легендарната Маиев Шадоусонг от Warcraft III: The Frozen Throne и Burning Crusade се завръща и предлага да разследва причината за смъртта на магьосниците. А всъщност нещата се оказват една огромна конспирация – зад убийствата стои самата Маиев и е разигравала всички за собствените си планове – които включват разрушаване на Алианса, прогонване на магьосниците... Няма нужда да казвам, че тези планове пропаднаха, макар и Маиев да не умира в книгата...
А любимият ми момент от книгата си остава последната битка между Алианса и Ордата в Ашенвейл, която завършва с победа за Алианса... Имаме и дуел между Вариан Рин и Гарош!!! Но пък мед за душата ми си остана това как миличките орки бяха домъкнали магнатаври от Нортренд и имаха страхотен план за завоюване на Ашенвейл ... и как целият този план пропадна... Брилн, оркът, домъкнал магнатаврите от Нортренд, беше доста умело иронизиран – малко преди да умре от меча на крал Рин, той продължаваше да нарежда като на умряло... „моите магнатаври, моите мечти...”... Хахахахахааааа!

В общи линии..

ПЛЮСОВЕ:

• Подобрен стил на писане на Кнаак, липса на досега използваните клиширани и омръзнали ни персонажи, почти пълна липса на герои с божествени характеристики
• Добре развита история на Алианса
• Класическа книга за враждата между Ордата и Алианса, която кулминира в истинска битка – първата реална модерна битка в съвременния свят от Warcraft Вселената... Приключи играта на дипломация между двете фракции и се мина към открит военен конфликт, ура!!
• Много умело вмъкната тънка ирония към Ордата и техните планове... 
• В официалните форуми на Близард най-сетне се вижда, че хората си променят мнението към Кнаак и действително харесват последната му книга...
• ... т.е. Wolfheart вероятно е най-добрата книга на Ричард Кнаак!!!

МИНУСИ:

• Книгата е за човешки крале – Ген Греймейн и Вариан Рин, докато самото място на действие не се развива в човешко кралство. Твърде много елфи, което донякъде разваля атмосферата...
• Малфюриън, макар и да си има жена, продължава да бъде гей...

Доста често в разговорите ми с потребители в сървъра, се стига до въпроса: Кога ще преминем на World of Wacraft Cataclysm? Замислял съм се няколко пъти в коя посока да тръгне развитието ни, замислял съм се даже дали има нужда да вдигам летвата на по-високо.

От личен опит в Blizzard имам доста негативно мнение за Cataclysm(пач 4.1-.4.2, след това спрях да играя окончателно ) - не като цяло, но PVP фрагмента беше доста смущаващ. Няма да изпадам в подробности за моето лично мнение, понеже в тази ситуация ще се съобразя с желанието на потребителите (до някъде).

Искам в тази новина да информирам сегашните и всички нови потребители, че се подготвя EVOWOW Cataclysm Realm, който в началната си версия ще бъде изцяло тестов. Вероятно докато бъде в тестова инсталация, сървъра ще бъде instant 85 левел и ще получавате за старт злато или някои друг предмет за да можете да можете да тествате зоните, някои куестове и др. подобни.

За момента, мнението ми е да няма мигриране на сегашният сървър, който е на 3.3.5а към Cataclysm.

Realm-а на Cataclysm ще бъде самостоятелен и хардуерно независим от този на Lich King-а.

• Повече за EVOWOW Cataclysm Realm